Свободата на словото и независимата журналистика са сред основните ценности на всяко демократично общество. Историята показва обаче, че именно медиите често се превръщат в първата жертва на политическите промени и авторитарната власт. Такъв е случаят с Иран след Ислямската революция от 1979 г., когато кратък период на надежда и медийна свобода е последван от бърза и строга цензура. Вестници и списания, които доскоро свободно изразяват различни мнения, са забранени, а журналистите — преследвани. Историята на иранската преса през този период разкрива колко важна е ролята на свободните медии за обществото и колко лесно тази свобода може да бъде отнета.

На сутринта на 12 май 1979 г., само три месеца след Ислямската революция в Иран, едно от най-старите и независими ирански издания — Āyandigān — изчезва от много павилиони за вестници в страната. Няколко дни по-рано аятолах Ruhollah Khomeini публично заклеймява вестника като „покварен“, а държавното радио многократно го определя като „контрареволюционен“. Това бележи началото на една от първите големи атаки срещу свободата на словото в следреволюционен Иран.

Изданието на Āyandigān от този ден съдържа само една статия — апел към новото управление да защити свободната преса, която според редакцията е била основен принцип на революцията. „Невъзможно е да продължим, докато правителството не заеме ясна позиция в защита на свободата на печата и словото“, заявява вестникът. Всички останали страници са оставени празни — символичен протест срещу цензурата.

Реакцията в страната е бурна. В Техеран стотици хора излизат по улиците, за да протестират срещу позицията на вестника. В град Шираз редакционните офиси са окупирани от въоръжени мъже, а в Дезфул властите записват имената на гражданите, които купуват изданието. Въпреки това поддръжници на свободната преса разпространяват вестника по улиците и неговият тираж нараства от 300 000 на 450 000 копия.

Днес често възприемаме следреволюционен Иран като държава със строга цензура и ограничена свобода на медиите. Историята от 1979 г. обаче показва, че първите месеци след падането на шаха са били период на надежда и относителна откритост. Този кратък период е известен като „Пролетта на свободата“, когато иранските граждани имат достъп до огромно разнообразие от политически, религиозни и културни мнения.

По данни от онова време, Иран разполага със около 100 вестника по време на революцията, а само година по-късно техният брой надхвърля 700. Тази необикновена медийна експлозия е съхранена в дигиталния архив Nashriyah — мащабна колекция от ирански вестници, създадена от University of Manchester .

Архивът разкрива революцията и нейното развитие в реално време. Чрез страниците на Āyandigān и Kayhān могат да се проследят политическите конфликти и обществените настроения. Таблоиди като Ittiḥād-i javān и Javānān-i imrūz отразяват сензационните истории на ежедневието, а сатирични издания като Āhangar използват карикатури, за да критикуват властта и обществото.

Особено интересни са рекламите в списания като Tihrān muṣavvar, които показват една различна страна на иранското общество — свят на цветни телевизори, модерни часовници, американски безалкохолни напитки и козметични продукти. Те свидетелстват за стремежа към нормален живот и модерност въпреки политическите сътресения.

Но тази свобода се оказва краткотрайна.

На 7 август 1979 г. иранското правителство приема нов закон, позволяващ спирането на издания, които критикуват властта. Почти веднага Islamic Revolutionary Guard Corps окупира редакцията на Āyandigān в Техеран и забранява достъпа на журналистите до печатницата. Същия ден сатиричното издание Āhangar също е закрито.

Новият закон предвижда тежки наказания за журналисти, които критикуват исляма или иранските лидери, както и задължително лицензиране на всички публикации. Това предизвиква сблъсъци между поддръжници на свободната преса и ислямски активисти по улиците на Техеран — най-сериозното насилие след края на революцията.

До края на август 1979 г. около 40 издания вече са спрени. Сред тях са Ittiḥād-i javān, Javānān-i imrūz, Tihrān muṣavvar, левият вестник Pighām-i Imrūz, таблоидът Firdūsī и Sipı̄d va sı̄yāh — издание, което преди това е било забранено и от режима на шаха.

Фактът, че тези вестници са оцелели до днес под формата на архиви, е изключително важен. Те не само документират един драматичен исторически период, но и напомнят колко крехка може да бъде свободата на словото. Съхраняването и достъпът до тези публикации представляват своеобразен акт на съпротива срещу всеки опит за заглушаване на независимата журналистика.

Историята на иранската „Пролет на свободата“ показва, че дори кратките моменти на откритост могат да оставят дълбока следа в паметта на обществото. А свободната преса, независимо колко кратко съществува, остава едно от най-силните средства за защита на историческата истина и гражданските права.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.